На Ерик Клептън сякаш не му стигаше публичното неодобрение, предизвикано от позицията

На Ерик Клептън като че ли не му стигаше публичното неодобрение, предизвикано от позицията му против имунизациите, а по-рано през декември бе разпространена новина, която го показа в още по-лоша светлина: „ Рокзвезда осъди немска вдовица, пробвала се продаде негов диск за 10 паунда, без да подозира, че е пиратски “. Ефектът от присъдата очевидно към този момент е съзнателен, тъй като седмица по-късно „ Гардиън “ заяви: „ Ерик Клептън няма да търси правосъдните разноски от дамата, която се опита да продаде един пиратски диск “.

Пет дни след като юристите на Ерик Клептън сполучливо осъдиха стара германка за опит да продаде в eBay записа, мениджментът на рокаджията публикува „ уточнения, с цел да няма недоразумения “ след „ широкоразпространените и постоянно подвеждащи “ изявления в пресата. По-конкретно се отбелязва, че музикантът вече „ не има намерение да си търси разноските, присъдени му от съда “.

Според първите репортажи дамата е предложила в eBay компактдиск с контрабандно записан концерт на Клептън от 80-те, на цена от 9,95 GBP (приблизително €11,77). Тя не е знаела, че нарушава закона за авторските права и твърди, че дискът е закупен от починалия ѝ съпруг през 1987 година от прочут повсеместен магазин.

Въпреки това съдът в Дюселдорф я осъди да плати юридическите разходи на двете страни (на обща стойност съвсем 4000 долара). Жената щеше да бъде изправена пред по-голяма санкция и вероятно затвор, в случай че продължи да предлага диска за продажба. Бе обявено, че Клептън не се е явил в съда, само че изпратил клетвена декларация, потвърждаваща, че записът е противозаконен.

Сега мениджмънтът на Клептън се пробва да очисти репутацията му с изявление до фенклуба на китариста. В него се изяснява, че в Германия се популяризират неоторизирани, противозаконни дискове, обикновено с неприятно качество, което вреди както на промишлеността, по този начин и на купувачите. Но откакто вече 10 години германски адвокати, назначени от Клептън (и други известни изпълнители), следели за фалшиви дискове, борбата с пиратството вървяла успешно. Целта не били лицата, продаващи единични бройки от собствените си сбирки, а активните производители и търговци на пиратски записи. Физическите лица, продаващи неразрешени продукти от персонална сбирка, получавали писмо за „ преустановяване и отвод “ и в случай че изтеглят неправомерният артикул от продажба, разходите били минимални, или даже никакви.

Адвокатите и мениджърският екип на Ерик Клептън (а не персонално той) идентифицирали дали даден продукт, препоръчан за продажба, е противозаконен, и подписвали декларация, потвърждаваща това. Клептън не взел участие в нито един обособен случай и 95% от тях се разрешавали, преди да стигнат до съда.  " Този случай също можеше да бъде решен бързо с минимални разноски, само че за жалост на писмото на немските юристи лицето дало отговор: " Чувствайте се свободни да заведете дело, в случай че настоявате на настояванията си ", пишат мениджърите. Това предизвикало следващата стъпка в общоприетите правни процедури.

Жената си е наела адвокат, който обжалвал решението за възбрана на продажбата, макар че съдията я насърчил да отдръпна жалбата, с цел да спести разноски. „ Въпреки това — пишат от компанията на Клептън — когато цялостните обстоятелства по този съответен случай излязоха нескрито и стана ясно, че лицето е продавало единствено диск от персоналната си сбирка, Ерик Клептън реши да не подхваща повече дейности и не възнамерява да събере присъдените му от съда разходи. Освен това той се надява, че лицето няма да понесе спомагателни разноски “.